Растителните масла – видове и приложенение

0
3815

Растителните масла са мазнини, получени от семената, плодовете и ядките на маслодайни и етерично-маслени култури чрез механичното им пресоване или извличане по химичен път. Някои растителни масла са подходящи за консумация, но други – не.

Растителните масла могат да бъдат рафинирни (единично или двойно) или нерафинирани. Рафинираните се получават по химичен път от сушени или изпечени семена и се филтрират многократно, за да се изчистят всички протеинови остатъци. Нерафинираното масло (олио) се получава само от пресоване на сурови семена заедно с техните обвивки.

Олиото е висококалорично. Полезно е заради есенциалните си мастни киселини (ЕМК), с които захранва човешкия организъм. Ненаситените мастни киселини участват в работата на гладкомускулните органи, в оплодителната и репродуктивната функция, в процесите на кръвосъсирване. Те защитават сърцето и артериите, подпомагат профилактиката на атеросклерозата, снижават риска от ракови заболявания, успокояват лигавицата на стомаха и имат лек слабителен ефект.

  • В 100 грама чисто растително масло се съдържат:
  • 48–74% линолеична мастна киселина (омега-6 ЕМК);
  • 14–40% олеинова мастна киселина (омега-9 ЕМК);
  • 4–9% палмитинова мастна киселина;
  • 1–7% стеаринова мастна киселина;
  • витамин А;
  • витамин Е (мощен антиоксидант), който има положително въздействие върху имунната и сърдечносъдовата система;
  • лецитин, който подпомага функционирането на клетките, като осигурява достатъчно материал за клетъчните им мембрани;
  • 900 ккал;

Изброените проценти зависят от суровината, от която е получено маслото. В растителното олио не се съдържа холестерол, поради което то щади сърцето. Холестеролът идва само от животинските мазнини.

Растителни масла, подходящи за консумация

Слънчогледовото олио е най-познато и използвано у нас. Почти не мирише и е с висока точка на димене – 230 градуса. Подходящо е за почти всякакви кулинарни цели – задушаване, пържене, печене, овкусяване на салати.

Зехтинът е най-балансираната мазнина – съдържа мастни киселини в оптимално съотношение. Extra virgin зехтинът, получен чрез студено пресоване на качествени маслини, се преработва много добре и е добър източник на витамини А и Е, полезни за кожата и лигавиците. Маслиненото масло снижава нивото на “лошия” холестерол и повишава нивото на “добрия”.

Царевичното масло, получено от зародишите на царевични семена, е бледо на цвят и няма аромат. В него има голямо количество полиненаситени мазнини, които изчистват кръвта от излишния холестерол. Продава се само в рафинирана форма поради сложността на съхранението му.

Соевото масло е полезно при хипертония и повишен холестерол. Лецитинът в него помага за разреждане на холестерола, вследствие на което той не се отлага по стените на кръвоносните съдове. Това масло е и прекрасен източник на полиненаситени мастни киселини, които правят кръвта по-рядка и с това поддържат чисти вените и артериите.

Сусамовото масло също е полезно при хипертония и повишен холестерол, тъй като съдържа лецитин. То е с много силен вкус, затова трябва да се употребява внимателно. Светлото сусамово масло се получава от сурови семена, а тъмното – от пресовани печени семена.

Ореховото масло се добива от сушени пресовани орехови ядки. Не се рафинира, затова е с богат вкус и аромат, но и с малка трайност. Използва се за овкусяване на салати, не е добре да се обработва топлинно.

Маслото от рапица е едно от най-употребяваните растителни масла. Богато е на мононенаситени мастни киселини, но съдържа токсична ерукова киселина. Не е подходящо за всекидневна употреба.

Олиото от гроздови семки има съвсем слаб вкус и се използва за всякакви кулинарни цели.

Фъстъченото масло издържа на много висока температура, подходящо е за пържене. Богато е на мононенаситени мастни киселини, но е неподходящо за хора с алергии.
Маслото от тиквени семки има керемиден цвят и зеленикав оттенък. Използва се за овкусяване на салати.

Полиненаситените мастни киселини в растителните масла лесно се развалят под влияние на температурата, окисляват се. Затова всякакви масла, освен зехтин, слънчогледово и фъстъчено масло, трябва да се използват в суров вид.

Смесените масла, получени от смеси от различни семена, не са полезни за здравето. Често те съдържат синапово и рапично масло, в които има вещества, предизвикващи заболявания на сърцето и спъващи развитието на детския организъм.

Растителни масла, неподходящи за консумация

Това са растителни масла, които се използват в производството на смазочни масла, бои, в козметиката и фармацевтиката и за други промишлени цели.

Най-използваните в козметиката са: бадемовото, маслото от авокадо, зехтинът, кайсиевото, прасковеното, маслото от жожоба, маслото от пшеничен зародиш, маслото от гроздови семки, сусамовото, кокосовото, маслото от карите (шеа, ший), аргановото, какаовото, маслото от макадамия и маслото от чаено дърво.

Растителните и билковите масла си взаимодействат с кожата, като предлагат отлични защитни и омекотяващи качества, които водят до намаляване на загубата на вода през епидермиса, подобряване на хидратацията и целостта на кожата. Предпазват от напукване на ръцете и краката. Отразяват се добре и на косата, като я подхранват, правят я блестяща и здрава.

Те съдържат много витамини, макро- и микроелементи, фитостероли, фосфолипиди, лецитин, минерали и др.

В козметиката растителните масла могат да се прилагат по много начини – за подхранване и масаж на кожата, почистване на лицето, като съставка на козметични продукти, за подхранване на косата, в ароматерапията, при слънчеви бани (много от тях имат естествен слънцезащитен фактор).

Как да съхраняваме растителните масла?

На тъмно и прохладно място (но не в хладилник) при температура 7–25°С. При температури под 0°С потъмняват и се сгъстяват, но това не променя свойствата им – при затопляне се връщат в нормално състояние. Топлината, въздухът и светлината развалят качествата им и при неправилно съхранение растителните масла започват да гранясват, което лесно се открива по миризмата и вкуса им.

[fb_button]

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Въведи коментар
Въведи име