Перфектният Свети Валентин или един мъж в кухнята

0
230

Всичко започна преди два дни, когато тя небрежно попита „Какво ще правим за Свети Валентин?“ Всички сигнални лампи и аларми закънтяха в главата му. КОД ЧЕРВЕНО! Какво ще правим за Свети Валентин?! „Не знам. На теб какво ти се прави?“ – попита той в жалък опит да прикрие избиващата по челото му пот. Глупави американци с измислените им празници! Дядо му само за това е мислил – какво лигаво романтично нещо да измисли, за да направи баба му щастлива за няколко часа и да си спести един скандал. Едно време това е бил празника на виното, мъжки ден, в който се е подрязвало лозето и се е пиело до припадък. А сега – рози и шоколади. Е, има и вино, но не е същото. Наистина, какво щяха да правят за Свети Валентин.

Усети, че като мъжът във връзката той трябва да се заеме с цялата организационна дейност. Добре, без паника. Ключът към всеки успешен празник е локация, локация, локация. Има избор – романтичен ресторант, романтичен СПА уикенд, романтична вечеря вкъщи. Ох, тая романтика. Сякаш няколко свещи, розови цветчета и Кени Джи веднъж в годината могат да демонстрират колко много обичаш някого. Жените обаче държат на тия работи, така че е добре да измисли нещо и то бързо.

Още на следващата сутрин трескаво затърси перфектния ресторант – без успех, всички хубави места бяха вече пълни за празника. Що за щуротия?! Тия хора от Коледа ли си запазват маса за 14-ти февруари? Добре, план Б – СПА уикенд. Също удари на камък. Всичко е пълно. Ровеше из интернет и тихичко кълнеше злощастните рецепционистики из велинградските хотели. Нямало места… толкова ли не могат една стая да намерят?! В крайна сметка се оказа, че ще трябва да се спре на най-трудоемкия и тежък вариант – романтична вечеря у дома. Мда, ще трябва да изчисти, да сготви, да направи някакъв шоколадов десерт, да купи свещи, цветя, подарък. Тя само трябва да се появи и да пърха с мигли – лесно им е на жените, няма две мнения по въпроса.

Добре, той може да се справи. Има два дни да планира перфектното 5-степенно меню. От салатата до десерта – очевидно всичко трябва да е обсипано със сърца и по възможност да е розово. Зарови из интернет за перфектните рецепти и направи списък с покупки, който преспокойно можеше да използва като килим за коридора. Това нямаше значение, важно беше любимата да е щастлива.

Великият ден на празничната вечеря настъпи. В пълна бойна готовност той скочи от леглото точно в 6 и се запъти към най-близкия супермаркет. Има моменти, които поставят мъжа на изпитание и проверяват колко точно заслужава титлата „мъж“ – колко е силен, издръжлив, гъвкав и подготвен за всичко. Предстоеше му ден, изпълнен с предизвикателства, но той беше готов или поне така смяташе.

Нахлу в супермаркета и с облекчение установи, че магазинът е пълен с господа, които също като него се лутаха из рафтовете като загубени пиленца и търсеха съставки с неясен произход и имена, които не са създадени за произнасяне. Тапиока с пармиджано и мастило от сепия – кой би го ял това?! Само жена, разбира се. Само жена би си причинила това страдание в името на здравето си – да яде кашкави кремчета с блудкав вкус. Ако зависеше от него, щеше да нареже от домашния суджук на баща си, да налее по една ракия и да приключи въпроса. Този ден обаче не беше за него. Това бе нейният празник. Празник на влюбените друг път – Свети Валентин си е поредният повод жените да си изкрънкат подарък.

Излезе от магазина с три препълнени торби и се затътри към колата. Реши, че е по-разумно първо да сготви и след това да почисти, за да заличи следите от кулинарните си изпълнения. Очевидно първо трябваше да сложи хляба да се пече. Измери всички съставки на око, натъпка ги в хлебопекарната и натисна старт. Готвенето не е толкова трудно, защо постоянно мрънкат тия жени? Стъпка номер две – десертът. Включи фурната и извади брашното (без глутен, каквото и да значи това). Оказа се, че е забравил шоколадът, което доведе до второ ходене до магазина. Върна се у дома, но нещо не му изглеждаше както трябва. Сякаш някаква мъгла се беше спуснала в кухнята, а и ухаеше на нещо препечено. Дали хлябът трябва да мирише така? Преди да успее да си отговори на въпроса, от фурната, която беше забравил включена, се подаде първото пламъче.

Добре, каза си той, без паника. Извади пожарогасителя и запръска на посоки. Тъй като и без това всичко беше покрито в пяна, реши да използва момента и да измие пода. Извади стирката и затърка. Тя, разбира се, закачи торбата с покупки и целият под освен с пяна се покри и с парченца от стъкла, доматен сок и песто. Незнайно как пакетът с паста, която щеше да готви също се беше отворил и се беше напълнил с пяна. Ок, основното беше загубено. Все пак имаше някаква надежда за салатата.

Междувременно димът от фурната продължаваша да се стеле из малкото помещение. Преди да успее да стигне до вратата на терасата, той се подхлъзна на сместа от пяна, доматен сок и песто и падна. Събуди се няколко часа по-късно – мръсен, изморен и стресиран. Часът беше 7 без 15. Тя щеше да дойде всеки момент, а великата романтична вечеря беше провалена. На пода все така се търкаляха храна и пяна. Хлебопекарната виеше тихичко в ъгъла и от нея стърчеше обезобразено парче хляб – очевидно меренето на съставки на око не е най-добрата идея. На плота се мъдреше последната торба с покупки. Все още имаше шанс да спретне салата. Преди обаче да е успял да стане, чу щракването на ключалката.

Тя застана на вратата и се заоглежда в неодоумения. Чакай, чакай. Имаше нещо странно в нея обаче. Къде бяха токчетата, късата червена рокля, прическата и грима? Той почти беше умрял, за да й осигури съвършената романтична вечеря, а тя цъфва по дънки?! Тя прескочи кашата на пода и му помогна да стане. „Преобличай се, излизаме“ – каза накрая. „Ама как излизаме, аз такова, сготвил съм.“ – заобяснява той. Добре де, не беше сготвил, но поне беше положил усилие. „Сменяй дрехите, отиваме да празнуваме“ – настояваше тя. Нямаше сили да се съпротивлява. Облече чисти дрехи и се качи с нея в колата. Задряма отново и когато отвори очи с почуда установи, че се намират на картинг писта. Тя наистина го обичаше! Беше го довела на картинг. Добре де, но беше изгладнял от цялото готвене и чистене. „Не се тревожи – каза тя – имаме цяла кошница с вкусотии за след карането.“ Това беше най-романтичното нещо, което някой беше правил за него.

Nasheto_predlojenie

mars_5 venus_1

СПОДЕЛИ
Предишна статияФакти за храната. Чили
Следваща статияСалата дъга с веган кашкавал Violife
LifeStore
Всички ние, от екипа на LifeStore, всеки ден полагаме усилия да открием най-висококачествените био и натурални добавки, храни, напитки и продукти за живот, които да са не само с гарантиран произход, но и с отлично качество! Продукти, които да отговарят на високите ни изисквания, и които да направим достъпни за всички вас – ценители на здравето!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Въведи коментар
Въведи име