Историята на един веган (част 1)

3
1485

С началото на настоящата година навлизам в своята десета година като веган. Може би за много хора в даден момент става излишно да си поставят подобни етикети, особено ако водят този начин на живот от своите юношески години, както е в случая при мен. За мен обаче етикетът веган все още е важен и един от малкото такива, които все още подкрепям с цялото си сърце.

Когато реших да стана веган през 2005 г. думата все още не беше придобила почти никаква популярност в България, а аз бях просто един ученик в малък град, чиято състрадателност към другите животински видове (защото човекът също е животно, нали?) го прави изключително странна птица в очите на съученици, приятели и родители.

Това, което е по-важно обаче, не е от колко време се наричам веган, а по-скоро защо съм веган. Какви са причините зад едно такова решение, което не е просто философия, която да защитаваш вербално, но също така изисква приемане на цяла една нова етика и житейски път, който извървяваш на практика в ежедневието си?

Основата на моя веганизъм лежи в идеята за свободата. Никой не може да бъде свободен, когато другите са оковани. Историята на човечеството, дори само в последните няколко века, е изпълнена с робство, войни, насилие, геноцид, заличаване на цели човешки общности и култури. Въпреки всички страдания, войни и незачитане на основни човешки ценности, които се още продължават, социалните движения от вчера и днес успяват да променят парадигмата по отношение на правата на хората, особено по отношение на премахването на различията по отношение на раса, пол, сексуалност и т.н.

Терминът „другите“ става все по-инклузивен, включващ всякакви хора, които съвсем до скоро са били смятани за „различни“ и отклоняващи се от нормалността на обществото. Това общество обаче, в голяма степен остава сляпо за най-голямата група от „различните от нас“ или „другите“, които живеят на тази планета.

Това са другите животински видове. Около 70 милиарда сухоземни животни в кланици и ферми, още безброй риби и морски бозайници в моретата, хиляди примати, кучета, котки, зайци и гризачи в лабораториите за експерименти, както и използваните за забавления в циркове, аквариуми, зоологически градини и пр. животни.

Общото между всички тях е, че те са лишени от своя статут на съзнателни същества със своя собствена индивидуалност, каквито в действителност са, за да бъдат превърнати в стоки и придобият общия термин „добитък“ (т.е. нещо, от което нещо друго се добива, както желязната руда или други суровини в индустрията).

Осъзнаването, че не само човека, но и всички други видове имат своя собствена индивидуалност – право на живот, свобода и стремеж към щастие (класическите принципи за правата на човека) означава, че трябва да разширим своята закрила към другите не само до кучетата и котките вкъщи или на улицата, но и до останалите нечовешки жители на планетата.

Лицемерно е да смятаме котката или кучето за част от нашето семейство, да им даваме имена, да ги обичаме като наши приятели, а в същото време да смятаме за стоки всички онези, които биват отглеждани в клетки и използвани за различни цели.

Ако животните са индивиди, съзнателни същества, с които споделяме този свят, значи не бива да ги използваме. Ако ги лишаваме от тяхната свобода, купуваме и ги продаваме, смятаме ги за безлична маса от биороботи, които нямат никакви права извън това как се разпореждаме с тях, значи ги принизяваме до статут на роби и извършваме най-жестоки форми на геноцид и потисничество срещу тях.

За мен животните са също част от „другите“, може да не притежават много човешки качества, но притежават основните качества за съзнателен и свободен живот. Човекът и другите животински видове са социални, дишащи, изпитващи емоции същества, които споделят света по свой собствен начин.

Аз се отказвам от всяка форма на доминация над „по-нисшите“ видове, не смятам, че човекът е венец на природата и господар на видовете. Дори смятам човек за състрадателно и разумно същество… затова съм веган.

Спрете да мислите за веганството като мода, диета или нещо, което правите само за себе си. Веганството не е личен избор, защото не ние сме потиснатите, а „другите“. Във веганството има нещо много повече от диета и здравословен живот, обещавам ви. Веганството е социална модалност (пресечност между теория и практика) от взаимоотношение между човека и животните. Когато се храним с животинска плът (месо), пием кърмата на други видове (мляко), използваме техните кожи с козина за облекло или участваме в някакъв друг процес на експлоатация, ние водим едностранна и насилствена комуникация с животните. Ставайки вегани, ние правим крачка към ненасилствена, хармонична и двустранна комуникация с животните. Аз съм веган, защото това е необходимата еволюция към по-здравословен живот, по-здравословен свят и по-здравословна гледна точка върху етичните, цивилиационните, социалните и екологичние проблеми на съвременното човечество.

Димитър Райков
veganholistic.com )

[fb_button]

3 КОМЕНТАРИ

  1. Радо, много интересен коментар, но тотално пропускаш смисъла и навлизаш в някакви абстракции с християно-религиозен характер. 🙂 Нито освобождението на животните, нито свободата на хората са абстракции, тъй като и двете концепции се отнасят към същества, притежаващи индивидуални концепции за себе си и живеещи като социални единици, които вече без съмнение знаем, че са способни да чувстват, както физически, така и емоционално. Животните съвсем съзнателно се стремят да избягат от плен и да не изпитват болка. Още от самото си начало през 40-те и 50-те години на миналия век веганското движение обявява себе си за нео-аболиционистко движение (аболиционизма е движението за освобождение на робите), тъй като в продължение на векове робството е било оправдано със същите аргументи, с които в момента бива оправдаван видизма (идеологията на човешката доминация над другите видове) и самата реалност на робството, на което са подложени животните в настоящата система. Тук става въпрос за отношения доминация-робство, така че веганството си е точно социална модалност. За да осъзнаеш обаче веганството като социална модалност трябва да си веган, т.е. да гледаш на животните не като на някакви абстрактни обекти, а като на съзнателно същества, които имат право на свободен живот като мен и теб.

    “Вредно ли е да се яде месо и животниски продукти, е въпрос на количествени измерения в времето!”

    – Като веган за освобождение на животните нямам за цел да отсъдя дали яденето на месо и животински продукти е полезно или вредно, а дали е справедливо или несправедливо. Експлоатацията на други видове не е справедлива, следователно да се консумира месо и животински продукти е подкрепяне на несправедливи и жестоки социални отношения, които се крепят на антагонизма доминация-робство. Количествените измерения нямат абсолютно никакво значение. Дали ще се експлоатира едно, пет или 50 милиарди животни, робството си е робство и винаги е несправедливо. Несправедливостта е вредна както за нашето общество, така и за самите субекти на експлоатация, които в случая биват държани в плен, използвани и убивани в индустриални мащаби. 😉

    “Възможно ли е вреда от веганство, отговора е подобен, но с идеята , че веганството се орпеделя спрямо нуждата от дадена форма храна, а такава съществува в много вариации. Що е то черен хляб, и що е то глутен, и има ли форми на глутен които са поносими от генома на даден индивид? Отворен въпрос към науката!”

    – Веганството не се определя от нуждата от определена роля храна и диетата изобщо е второстепенен въпрос във философията на веганството. Важен е принципа за неексплоатация на другите видове, а консумацията на растителна храна е следствие от този принцип. Науката отдавна е доказала, че хората могат да живеят съвсем нормално на растителна храна и има милиони вегани, които го правят.

    “Има и хора които не понасят вино! Разрешено ли е виното при веганството, а ракията!? Греховно ли е яденето на животински продукти? Има ли спасение! Аз лилчно се надявам, някой ден веганството да се превърне в начин на живот, но киселото мляко с животински произход да бъде разглеждано като либидо към възпроизводство, а не като третиране на негативност спрямо животните.”

    – Продължаваш да показваш своя антропоцентризъм в най-голяма степен. Веганите не са такива, защото не понасят месото или млякото, а защото не понасят несправедливостите към животните. Идеята не веганството е да освободим животните от техния статут на добитък, а не да мислим как да ги използваме по-рационално. Месото не е забранено, а е продукт на експлоатация. Ако смяташ, че животните са индивиди и трябва да бъдат свободни, тогава да консумираш плът и продукти, взети насила от техните тела е нелогично. Веганството е начин на живот, но очевидно не е твоя. Някой фен на Фройд може да разглежда киселото мляко като либидо към възпроизводство в някаква своя дисертация във факултета по психология, но то си остава също така експлоатация на репродуктивните органи на животни и се случва ежедневно в индустриални мащаби. Дали е греховно или дали има спасение са християнски концепции, в текста не се използват никъде думи като грях или спасение, нека и дискусията, в която използваш десетки научни понятия и споменаваш Дарвиновата теория да си остане далеч от намесването на религията.

    Доста ми е трудно да отговоря на толкова дълъг коментар, който е една голяма манджа с грозде. Започваш с някакви философски абстракции и вкарваш научни термини, критикувайки някаква твоя интерпретация на веганизма, която няма никаква връзка с изложената теза в есето, след това преминаваш към някакви разсъждения за диетата и накрая завършваш по най-странния начин, намесвайки религия, духовност и традиция, преплетени с утилитарна философия и антропоцентричния светоглед, който цялото есе по принцип критикува.

  2. Не е възможно веганството да не бъде мода, когато е обвързано с бизнес и финансови интереси! В тази статия има няколко съществени проблема, за които автора не се е замислял по задълбочено, вземайки позицията на отношение животни – хора спрямо времето и пространството и последствията от биологичните системи с характер на експоненциално възпроизвеждане! Абсолютно веганство е възможно в общество, което използва изпражненията на хората за заторяване на почвата, от където продуктите на природадта се зараждат с помоща на светлината, водата, и интерференцията на въглеродно базираните системи. Не е възможно, веганството да се базира на основа взаимоотношение животни-хора, поради характера на пространстената принадлежност. Веганството не е социална модалност, а проста система за съществуване, която елиминира редица задължения спрямо животните. Модалността е обществена, а не социална относително параметрите за съществуване на подобен род общество, имайки предвид финансовата зависимост. Веганското общество е независимо! Когато говорим за био -натурални продукти, епистемологично, всеки продукт произлизащ от живи системи спадат към био продуктие. Тоест, изключваме изкуствената синтетична химия, та дори и физика! Остава светлината, и физиката на движение, с което се комбинират самото изкуство да съществува такова общество, посредством грижа за природата, растенията и животните! Но , да не забравяме, че животните , поне голяма част от тях са растителноядни! По този начин, растителноядни организми (вегани), които биха могли да съществуват са директно конкурентно способни, влизайки в проблема на еволюцията и Дарвиновата селекция. Възможно ли е да се създаде Райска градина, и отговора е , напълно вероятно, при условия! Но светлината е безусловна, водата е условна! А някъде по средата е истината, която Бог знае защо е известна от панти вековете! Вредно ли е да се яде месо и животниски продукти, е въпрос на количествени измерения в времето! Възможно ли е вреда от веганство, отговора е подобен, но с идеята , че веганството се орпеделя спрямо нуждата от дадена форма храна, а такава съществува в много вариации. Що е то черен хляб, и що е то глутен, и има ли форми на глутен които са поносими от генома на даден индивид? Отворен въпрос към науката! Има и хора които не понасят вино! Разрешено ли е виното при веганството, а ракията!? Греховно ли е яденето на животински продукти? Има ли спасение! Аз лилчно се надявам, някой ден веганството да се превърне в начин на живот, но киселото мляко с животински произход да бъде разглеждано като либидо към възпроизводство, а не като третиране на негативност спрямо животните. Смятам , че доста параметри не са ясни на хората , които радикално гледат на веганството, и съответно маркетингово заемат позиция на думичката здраве! Да, веганството е правилният път към светлината! Но, методите към които духовно би могло да се балансира прихода и разхода на енергия са почти нереални в сложно общество на стрес и реализация на разход на енергия! А това, че веганството не е известно на българите, тракийците и прочие, та дори славяните, са пълни глупости! За това съществуват постите, и образованието. Яденето на животински продукти, сирене, яйца, месо, може да е всекидневие, ежеседмично, ежемесечно, ежегодно. За това съществуват и християнските празници! Но все пак, проблема си остава спрямо действителността, какво е животно, как се грижим за него, и възможно ли е да изхранваме животните без да се консумират под някаква форма, и/или използват! Отговора е да, стига параметрите спрямо времето и пространството да са ясни!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Въведи коментар
Въведи име