Инсулинова резистентност - горчивите последствия от сладките храни

Все повече хора избират да изключат захарта от менюто си. Отвъд чисто естетическите причини за това, свързани с добрата фигура и здравето на кожата, има и друг повод да откажем рафинирания подсладител. Да поговорим за инсулиновата резистентност.

Какво е инсулинова резистентност?

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса и се доставя до всяка клетка на тялото през кръвта. Неговите функции са регулиращи – той контролира обменните процеси в тялото и растежа на клетките. От друга страна, инсулинът стимулира мускулите да използват глюкозата от кръвния поток и по този начин балансира нивата на кръвната захар.

Под въздействие на някои храни кръвната захар рязко се повишава. В резултат, панкреасът произвежда повече инсулин, който да възвърне нормалните й стойности. Ако обаче диетата ни се състои основно от въглехидрати и захари, инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към хормона – стават резистентни. За да стимулира рецепторите, панкреасът трябва да произведе още по-голямо количество от хормона. В следствие, клетките рязко се отварят и усвояват голямо количество кръвна захар и концентрацията й в кръвта спада драстично, което води до т.нар. захарен глад. Неговото засищане отново завишава кръвната захар и така порочният кръг се затваря.

Инсулинова резистентност могат да развият различни органи и съответно тя да се прояви под формата на различни заболявания.

• Инсулинова резистентност на бъбреците води до здравословни проблеми с тези органи
• Инсулинова резистентност на яйчниците води до поликистоза и проблеми със зачеването
• Инсулинова резистентност на мозъка води до Алцхаймер

Казано по друг начин, всеки орган, който развие инсулинова резистентност, манифестира различни хронични заболявания, свързани с метаболитните му процеси.

Най-често срещаното заболяване, до което инсулиновата резистентност води е диабет от тип II. Tъй като панкреасът не е в състояние постоянно да произвежда все по-високи нива на инсулин, идва момент, в който концентрацията на захар в кръвта остава висока. Тя не се приема и усвоява от клетките. Когато кръвната захар остава с прекалено високи нива постоянно, вече говорим за диабет тип II.

Въпреки че инсулиновата резистентност може да се прояви под формата на хронична преумора и сънливост, депресия и увеличаване на теглото, най-сигурният начин да се диагностицира това състояние е чрез изследване нивата на хормона в кръвта, както и на стойностите на кръвната захар.

Какво причинява инсулинова резистентност?

Въпреки че някои хора са генетично предразположени към това състояние, все повече изследвания показват, че диетата на съвременния човек също играе ключова роля в развитието на инсулинова резистентност. Никога преди в историята на човечеството хората не са консумирали такива количества захар. До преди 50 години сладките кристали са били допълнение към чашата сутрешно кафе или чай. Днес рафинираната захар и всичките й разновидности (над 60) се срещат в почти всяка обработена и пакетирана храна. Тъй като ядем все по-малко жива храна и посягаме към различни полуфабрикати, все по-голям процент от хората се срещат с инсулиновата резистентност и нейните последици. Някои експерти твърдят, че средно захарта съставлява 15% от всички консумирани на ден калории. Според други изследвания добавена захар се крие в над 74% от всички обработени храни.

На пръв поглед това може да не изглежда като глобален проблем, но действителността е, че епидемиите от метаболитни заболявания сред западните общества вече са факт. Най-много проблеми с т.нар. Западна диета (състояща се основно от обработени, пакетирани храни) срещат подрастващите, които са били изложени на нея от самото си раждане. Все повече деца са диагностицирани със заболявания, нетипични за възрастта им – затлъстяване на черния дроб, диабет тип II, хипертония и сърдечни проблеми са особено често срещани.

Най-големият проблем, който инсулиновата резистентност причинява, обаче е затлъстяването. Инсулинът в своята основа е свързан с метаболизирането на хранителните вещества, които приемаме през храната. Когато даден орган стане резистентен към този хормон, около него започват да се натрупват неусвоени мазнини. Проблемът се задълбочава още повече от факта, че не е нужно да сме с наднормено тегло, за да страдаме от затлъстяване. Дори при на пръв поглед напълно здрави хора с нормални килограми се установяват натрупани мастни клетки около важни органи (обикновено първи затлъстява черния дроб). Ето защо въглехидратния метаболизъм е изключително важен – правилното усвояване на тези нутриенти подобрява инсулиновата сигнализация.

Какво можем да направим, за да останем здрави?

Не е нужно да стигаме до крайности и да се разболяваме, за да се погрижим за себе си. Можем още днес с няколко прости стъпки да се предпазим от негативните последици на инсулиновата резистентност. На първо място, важно е да не прекаляваме със захарта. Според Световната здравна организация нейният прием не трябва да надвишава 25-38 грама на ден (около 9 чаени лъжички).

В допълнение, учените са достигнали до заключението, че редовната физическа активност е изключително важна за регулирането нивата на инсулин. Спортуването води до увеличаване на мускулната маса. Тъй като мускулите са основните консуматори на глюкоза, техният тонус е изключително важен за нивата на кръвната захар и инсулина. Важно е да запомним, че при редовните тренировки по-важни са загубените сантиметри, а не свалените килограми, тъй като именно намалената обиколка на талията е индикатор за изгорените мазнини. А по-малкото мазнини са равнозначни на по-добро метаболитно здраве.

Недостатъчният сън също може да е предпоставка за развиване на инсулинова резистентност. Мозъкът има нужда от глюкоза, за да функционира нормално. Когато не му е предоставена необходимата почивка, той трябва да си набави допълнително енергия чрез въглехидрати и захар. Тези храни стимулират производството на инсулин и ако процесът стане редовна практика, безсънието оказва негативно влияние върху здравето ни.

Както виждате, основната предпоставка за развитие на инсулинова резистентност е храната, която ядем. Колкото повече залагаме на пресни, сезонни плодове и зеленчуци и жива храна, толкова по-здрави ще бъдем. От друга страна, приемането на хранителни добавки, съдържащи листа от Гимнема, могат да окажат благоприятно влияние върху кръвната захар. Не на последно място, важно е да поддържаме нивата на хром в тялото достатъчно високи, за да могат мускулите да усвояват повече глюкоза.

Всички тези полезни практики създават предпоставки за организма да изгаря натрупаните мазнини и да не натрупва депа на нови такива. Така тялото няма допълнителни затруднения да изпълнява нормалните си функции и може да ни служи дълго и щастливо.

Източници: Research Proves Causation—Sugar Consumption Increases Risk for Chronic Disease