Индустрията на месото – трябва ли да станем вегетарианци?

0
174

[fb_button]

 

Грижиш ли се за планетата? Вярваме, че щом си в блога на Lifestore, значи си заинтересуван от собственото си здрав и благоденствие, но замислял ли си се някога как ежедневните ни избори влияят на човечеството и на земята като цяло? Ако не си, днес ще ти дадем малко храна за размисъл. И то не каква да е, а вегетарианска храна.

Все повече хора изключват месото от менюто си, като дават различни доводи за това свое решение. Някои не искат да нараняват невинни животни, други отказват да консумират продукти с неясен произход, третирани с антибиотици, а трети просто не изпитват нужда да хапват подобна храна. Има много причини да спрем да ядем месо, но рядко се замисляме за една основнa и не толкова очевидна такава – околната среда.

Индустриалното производство на месо е отговорно за проблеми като обезлесяването, натрупването на СО2 емисии в атмосферата, намаляването на биоразнообразието в някои местности и изразходването на огромни количества чиста питейна вода. Ето ги и статистиките.

Колко площ заема стадо крави?

Животновъдството е огромна световна индустрия, която годишно регистрира милиони в печалба. Тъй като месото е сравнително евтин продукт в сравнение с други източници на протеин, търсенето за него е голямо. По данни на “Гардиън” през 2009 г. годишната консумация на месо в България е била 53 кг на човек. За да се поддържа производството на такива количества месни продукти, добитъкът трябва да пасе. Тъй като територията на земята в крайна сметка е ограничена, месната индустрия често „иззема” площ, за да създава пасбища. Това води до масово обезлесяване в световен мащаб, което има своите последици. Към момента 80% от обезлесяването на Амазонка се дължи именно на месната индустрия.

Ако трябва да говорим в цифри, статистиката е следната – от 4 дка пасбищна площ се получава по-малко от половин килограм месо. Същата обработваема земя може да произведе 22,680 кг домати, 24,040 кг картофи или 13,608 кг моркови. Доводът, че месото е основен източник на протеин и без него ние не бихме могли да оцелеем също губи своята тежест, когато погледнем към данните. От обработваемата земя, необходима за получаването на малко повече от 16 кг месо може да се произведат 101 кг оризов или 42 кг растителен протеин.

Нека сметнем и количествата вода, които месната индустрия изразходва годишно. За производството на 1 кг месо са необходими 10,008 литра вода. За да се произведе същото количество картофи са нужни 1351 л. По-големият проблем с питейната вода е, че голяма част от човечеството няма достъп до такава. На теория, ако един човек се откаже от консумацията на месо, водата, която това ще спести е достатъчна за една година за 445 души.

Да добавим към тези цифри и отделените емисии въглероден диоксид. Само индустрията на телешко месо е отговорна за производството на 13 кг емисии годишно. Следва птицевъдството с близо 9 кг и свиневъдството с 6 кг. Да не забравяме и обезлесяването – горите действат като гигантско хранилище за въглероден диоксид. Тяхното изсичане означава, че вредните съединения не могат да бъдат преработени обратно в кислород и това има своите климатични последствия за нас като цяло. Всъщност, учените са установили, че 4-членно семейство произвежда повече вредни емисии, заради месото, което консумира, отколкото заради 2-те коли, които използва.

Време ли е да се откажем от месото?

Марко Спрингман, учен от програмата Oxford Martin School’s Future of Food, създава алгоритъм, с който изчислява как би изглеждал светът, ако до 2050 година цялото човечество премине към вегетарианска диета. Резултатите показват, че вредните емисиите, свързани с производството на месо ще паднат с 60%. Ако всички хора станат вегани, процентът ще се увеличи до 70.

В допълнение, 80% от пасбищата ще бъдат залесени, което ще намали нивата на CO2 в атмосферата драстично. Превръщането им в гори ще доведе до бум на биоразнообразието и ще възстанови популациите на някои животински видове, които са намалели, заради отглеждането на добитък.

Експертът е на мнение, че вегетарианството не е панацея за всички проблеми на човечеството. В своя доклад той засяга темата за работните места, които ще бъдат унищожени с изчезването на месната индустрия. Според него, някои природни местности имат нужда от добитък, за да запазят биоравновесието си. В области като Шотландия, например, където растителния свят се определя основно от наличието на овце, липсата на добитък може да доведе до драстични промени както в околната среда, така и в климата.

Без добитък животът на някои народи би бил почти невъзможен. Номадски групи като монголите и берберите ще бъдат принудени да живеят в големите градове, което най-вероятно ще унищожи културната им идентичност и всички традиции, които идват с нея. Културен шок ще има не само за традиционните скотовъдски народи. Всички нации по света ще трябва да се простят с някои от обичаите си, ако преминем към вегетарианска диета. Експертите смятат, че от чисто психологическа гледна точка това би създало множество пречки за хората.

Не на последно място, здравните последствия от вегетарианството също се поставят под въпрос, Вегетарианската диета би могла да създаде множество проблеми за хората в страните от третия свят, където начините за набавяне на необходимите микронутриенти са много ограничени. Доказано е, че изключването на месо от менюто води до дефицит на желязо и витамин В12. Последният е изключително важен, тъй като може да се набави само чрез животински продукти. Докато ние имаме възможността да приемаме витамини и минерали под формата на добавки, много хора по света нямат достъп до такива. За тях липсата на месо би била равнозначна на множество здравословни проблеми.

Вместо да изключваме месото изцяло от менюто си, експертите съветват да спазваме предписаните от Световната здравна организация количества на консумация (50 гр червено месо, 42 гр птиче и 11 гр морска храна на ден на базата 2000 калории). Реално това няма да доведе до драстична разлика в начина ни на живот, защото ще означава да хапваме малко по-малки пържоли. От друга страна, е важно индустрията като цяло да се включи в превъзпитаването на хранителните навици, като намали цената на свежите плодове и зеленчуци и увеличи цената на месото.

Така, животновъдите няма да прекъснат своята дейност, но мащабите на производство ще се променят драстично. Това ще осигурява на фермерите същите доходи, а на нас – по-качествен краен продукт. Не на последно място, добре е да се замислим за количествата храна, които се изхвърлят ежедневно – според експертите в развитите държави те достигат до 50%. Ако започнем да се храним по-осъзнато, да консумираме повече свежи плодове и зеленчуци и да си набавяме месото като деликатес, вместо като основен елемент от диетата си, това може да промени много за всички нас в глобален план.

Желаем ви здравe и осъзнати избори.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Въведи коментар
Въведи име