Факти за храната. Магданоз

0
195

Някои от нас отказват да видят магданоз в чинията си, дори да е само за декорация. Това зеленолистно обаче, е повече от полезно и може да се приготвя по стотици начини. Въпреки че произхожда от югоизточна Европа и Азия, днес растението се отглежда в цял свят.

Има две основни разновидности магданоз – единият е с къдрави, набръчкани листа, а другият е т.нар. италиански магданоз, който всички добре познаваме. Втората разновидност издържа по-добре на ниски температури и е типична за континтелания климат. Обикновено магданозът достига до 60-70 см височина през първата си година преди да започне да цъфти и вирее най-добре на шарена сянка. Тъй като отглеждането му от семе отнема поне 2 месеца до покълването, честа практика е да се използва готов разсад.

Нарязан на ситно в комбинация с мащерка и дафинов лист, магданозът е част от класическия френски микс от подправки, известен като bouquet garni. Той се използва в направата на бульони, супи и яхнии. Магданозът може да се добавя в сандвичи или други готвени ястия, като придава свеж, пролетен вкус на храната. Най-добрият начин за съхранението му е да се увие във влажна кърпа, да се сложи в херметически затворен съд и да се замрази. Сушеният вариант е годен за консумация в рамките на няколко месеца, стига да се съхранява правилно – в затворен контейнер, на сухо и хладно място.

Здравословни ползи от магданоза

Една порция магданоз съдържа 574% от препоръчителния дневен прием на витамин К. Нутриентът е активен участник в здравето на костите и предпазва от Алцхаймер, като ограничава невронното увреждане на мозъка. В порция от малкото зеленолистно растение се съдържат също и 62% от препоръчителния дневен прием на витамин С и 47% от необходимия ни витамин А. Количеството витамин С надвишава 3 пъти това на портокалите, а витамин А участва активно в предотвратяването на очни заболявания като катаракт и макуларна дегенерация.

Желязото в магданоза (два пъти повече, отколкото в спанака) е съществено за производството на кислород-носещи компоненти в червените кръвни телца. Медта, която също е налична в малките зелени листа, е важна за метаболитните процеси в тялото. манганът пък, съдържа антиоксидантна супероксидна дисмутаза, а фолиевата киселина участва в изграждането на генетичния ни материал.

Магданозът е богат и на фибри, което го прави повече от полезен за храносмилателната ни система. Той не просто помага за отвеждането на отпадъците от тялото, но и регулира нивата на кръвния холестерол. Чай от магданоз е класическо лекарство за колики, лошо храносмилане и газове. Пресният вариант, поръсен върху ястие, помага за пречистването на кръвта.

Хранителни стойности на 100 гр пресен магданоз

  • Калории – 36
  • Мазнини – 1 гр
  • Холестерол – 0 мг
  • Натрий – 56 мг
  • Въглехидрати – 6 гр
    • От които фибри – 3 гр
    • Захари – 1 гр
  • Протеини – 3 гр
  • Витамин А – 168%
  • Калций – 14%
  • Витамин С – 222%
  • Желязо – 34%

Научни изследвания върху магданоза

Университетът в Мисури прави изследване върху апигенена, съдържащ се в магданоза и целината и доказва, че това вещество инхибира развитието на ракови клетки, особено в случаи на рак на гърдата.

В други изследване върху 14 участника е тестван ефектът от апигнен върху биомаркерите за оксидативен стрес. Наблюдаваните резултати са, че два съществени еритроцита (глутатион редуктаза и супероксид дисмутаза) повишават активността си при консумация на магданоз. Изводът е, че зеленолистното увеличава нивата на двата еритроцита и така намалява вредата от оксидативния стрес.

Забавни факти

Древногръцката дума за магданоз „петроза“ буквално означава каменна целина (тъй като магданозът често никне по каменисти терени).

Източник:

mercola.com

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Въведи коментар
Въведи име